Иванчевски Правописъ

Иванчевски правописъ е името, давано понѣкога на първия официаленъ български правописъ, въведенъ съ наредба на министъра на народното просвѣщение Тодоръ Иванчовъ прѣзъ 1899.
Той се явява поправка на Дриновския правописъ и остава въ сила до въвеждането на Омарчевския правописъ прѣзъ 1921.
Иванчевскиятъ правописъ се характеризира съ:

прѣдставяне на звука [ъ] съ буквитѣ ъ и ѫ (голѣма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.

употрѣба на буквата ѣ (ятъ) на етимологическото ѝ мѣсто.

употрѣба на краесловни ерове.

синтактично правило за писане на пъленъ и кратъкъ членъ.

писане на групитѣ ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.

писане на глаголнитѣ окончания съ а и я.